Забележителности


Исторически музей


ЗабележителностиИсторическият музей в гр. Лом е основан на 20 септември 1925 г. като ломско археологическо дружество “Алмус” по инициатива на д-р Петър Кърджиев (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране “паметта на народа” до 1950 г.

Музеят има следните отдели: ”Археология”, ”България ХV-ХІХ в.”,”Нова история”, ”Етнография” и “Художествен”. Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми: ”Кръстьо Пишурка и първите театрални представления в Лом”, ”Ломската скеля”(пристанище)”, ”Божества и образи от Крит и Микена” (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско), ”Християнска култура през вековете”(иконна живопис и църковна утвар),”Градски бит-края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век”,”Лом - последните десетилетия на ХІХв.- 40-те години на ХХ век” (административно устройство, икономика, занаяти, културен живот), ”Хладно и огнестрелно оръжие”. Музеят разполага и със зала за временни изложби.

В къщата на възрожденеца Димитър П. Гинин е обособена постоянна етнографска експозиция, в която са представени традиционен национален костюм, обреден реквизит от зимни пролетни и летни обреди и обичаи. От 1992 г. музеят представя за гражданите и гостите на Лом по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден) изложба-базар “Шарени перашки”- рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на ХІХ в.

Сградата, в която днес е разположен Историческия музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX в.) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев с предназначение „Общински дом”. На западната и южната фасада при строежа, по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха. През 1920 г. и 1922-23 г. в сградата са заседавали Първа и Втора ломска комуни.

Сградата е обявена за паметник на културата в „Държавен вестник”, бр. 5 ,1973 г.


Народно читалище “Постоянство”


ЗабележителностиНародно читалище „Постоянство” е културен институт, който има своята историческа заслуга за запазване и развитие на българския език и традиция, за зараждане на театралното, музикалното и др. изкуства, за развитието на библиотечното дело и краезнанието.

Създадено преди 152 години през Възраждането, то има неоспорим принос във формирането на българската духовност, култура и възпитание. Сплотени около учителя Пишурка, най-будните граждани създават ломското читалище-едно от първите читалища в страната, наред със свищовското и шуменското. На ломска сцена се играят през 1856 г. първите български театрални представления на “Многострадална Геновева”- “по гроздобер” и на 12 декември пиесата “Велизарий” придружена с музика и песни, поради което Илия х. Ценович в “Цариградски вестник” я нарича “Велизариевата опера”.

В своята история читалищният драматичен театър, който носи името на своя създател „Кръстьо Пишурка” има над 480 играни пиеси. Ломският оперетен театър е един от първите в страната, създаден е през 1923 г. В над 80-годишната си история на ломска сцена са представени 73 постановки от световната и българска класика, много концерти и други изяви. Към читалището работи Детска музикалана академия, чиято първа изява е „Вълкът и седемте козлета”. Формация за шлагерни песни „Екатерина Ванкова” е създадена преди 10 години и участва активно в творческия живот на читалището. Печелила призови места и награди на фестивалите в Монтана и Враца. Читалищният танцов ансамбъл „Дунав” участва в редица наши и международни фестивали и спечелил не една награди. Формацията за руски песни и романси „Смуглянка” е създадена през 2007 г. С богат репертоар – над 30 песни от Русия, Украйна, както и български възрожденски песни и цигански романси.

Читалищната библиотека, създадена през 1848 г. в новооткритото взаимно училище, днес притежава над 107 000 библиотечни единици, сред които старопечатни редки и ценни заглавия. Към читалище „Постоянство” работи и Обединена школа по изкуствата „Проф. Йордан Гаврилов”, създадена през 1951 г. По проект „Читалища” към „Постоянство” е изграден интернет център.


Къщите в Лом – паметници на архитектурата


ЗабележителностиИзтънчен вкус, изисканост и някогашно благополучие излъчват фасадите на повечето къщи, нанизани по главната улица на Лом. Особен интерес предизвикват островърхите кули, растителните мотиви, съчетани с фигуралните около високите прозорци, красивите орнаменти по витите балкони. Това са 57 сгради, обявени за архитектурни паметници на културата в Община Лом, утвърдени от НИПК - София с писмо №6314 от 08.12.1986 по кадастър 1979 г.

Сградите са построени в периода от 1880 до 1940 г. Проектите са на австрийски, белгийски, немски и унгарски архитекти в стил “късен сецесион” и “псевдобарок”. Тези къщи били собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини, магазии и търговски складове. Те имали собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър. Това са известните фамилии - Миланези, Стайкови, Андрееви, Ценко Тодорови, Цонзарови, Табакови, Поптодорови, Кусидис, Бечеви и др. Построявайки тези красиви и стилни къщи, те изписват мебели от Виена, красиви вещи от Пеща и Галац. Налагат изискан стил както в екстериора, така и в интериора на домовете си. В тях са расли и възпитавани множество известни личности в областта на науката, музиката и литературата, които и днес живеят и работят в Англия, Франция, Германия, Швейцария, Италия и др.

Външният вид на домовете, съчетан с атмосферата на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурния вид на Лом като европейски град.


Останките от античната крепост Алмус

Античният град Алмус е разположен при днешния град Лом. Той е обявен за паметник на културата с национално значение с Държавен вестник от 1971 г. Редовни археологически проучвания са правени през периода 1986 1990 г. от екип на Исторически музей Лом, под научното ръководство на АИМ при БАН.

Сведения за Алмус се съдържат в Певтингеровата карта на Римската империя, Пътеводителя на император Антонин, Списъка на служебните рангове, съчиненията на Прокопий “За постройките” и Йорданес – “Гетика”. Епиграфски паметници от античността, свързани с Алмус, са включени във всички авторитетни корпуси на латинските надписи в българските земи. Отделни археологически паметници са публикувани от най-утвърдени специалисти по археология като Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Вацлав Добруски, Феликс Каниц, Константин Иречек. Алмус е обозначен и върху някои западноевропейски карти от XVI – XVIII в. – на Абрахам Ортелий, по късно преиздадени от П. Кериус, Н. Сансон, Й. Матиас Хаас и Кристоф Харенберг.

В резултат на редовните археологически разкопки на града са проучени 70 м. от западната крепостна стена на кастела. Тя е широка 2.20 м и е имала обща дължина 200 м. Крепостта е имал формата на неправилен петоъгълник с приблизителни размери от север 250 м и по 200 м. от запад, изток и 220 м от юг. Тя е имала кръгли кули в ъглите. Площта й е около 4.1 хектара.

В резултат на разкопките са открити и множество артефакти от античността и средновековието. Те се съхраняват в Исторически музей Лом и могат да бъдат експонирани в музея или експозиционна площ непосредствено до разкопките. Разкритите крепостни стени и прилежащи до тях казармени постройки не са реставрирани и консервирани. Предвид мястото им, в централната градска част на днешния град Лом и ролята им като културен и исторически паметник с национално значение, те могат да бъдат експонирани в съвременната градска среда. Като част от общоевропейското културно наследство, каквито са паметниците от Римската империя, те могат да бъдат и обект на интерес от български и чуждестранни туристи.


Църквата “Св. Никола Стари” (Борунската църква)


ЗабележителностиСпоред Димитър Маринов, в старата борунска църква “Свети Никола” някога е имало каменен надпис, според който тя била съградена през времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.) След като просъществувала цели векове, през време на турското владичество тя се срутила и била възстановена през 1818 г. по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. През 1828 г. обаче турците я разрушили, за да използват каменния материал от нея за укрепване на “Калето” срещу приближаващите руски войски, които стигнали тогава до с.Чорлево. Именно тогава в “Калето” бил зазидан и въпросният камък с издълбания на него надпис. Препис от този надпис бил снет още през 1823 г. от Данаил Първанов, писар на видинския владика, и дълго време съхраняван в едно старо евангелие на борунската църква. Евангелието обаче, което навремето си било виждано от много хора, е вече изчезнало заедно с намиращия се в него препис от надписа върху каменната плоча.

За съществуването на тази църква през средните векове ни известява и една дописка на Ломската община в “Цариградски вестник”с дата 7 октомври 1856 г. Според тази дописка, в Лом тогава още стояли стените и покривът на една много стара църква, която се намирала в турската махала (Боруна) и “за която ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала…и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!”.

Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква “Св. Никола”. Част от иконите храма са рисувани от зографи представители на Дебърската художествена школа. Нестор Траянов рисува няколко икони. Подписът му стои на иконата на Богородица – “Из ръка Нестор Трайков, Дебрали,1886 г.” От 1861 г. е иконата на “Богородица сладколюбещая” /37/49 см./ с подпис: ”Из ръка Д./Дичо/ Зографа от Дебърско, държав. С. Тресонче,1861 г.”, която се пази в църквата “Св. Никола” в Лом.

Църквата “Св. Никола” e възстановена в 1885 г. Паметник на културата е от 1975 г. През 2006 г. църквата е ремонтирана по проект на Община Лом, финансиран по програмата „Красива България”.


Катедрален храм “Успение Богородично”


ЗабележителностиСъборният храм "Успение Богородично" е най-големият в града. Неговият строеж започва в 1863 г., но е спрян от местната турска власт. Веднага след Освобождението е създаден "Комитет за доизкарване на църквата", тъй като всички събрани средства вече са похарчени за направата на девическото и мъжко училище. Богати и влиятелни ломчани отново събират пари за издигане на храма и в годините 1894-97г. църквата е готова. Тя е осветена тържествено през лятото на 1906 г.

Храмът "Успение Богородично" е архитектурен паметник на културата от 1974 г. Неговото изграждане е дело на прочутия майстор Георги Новаков-Джонкар от с. Тресонче, Македония. Иконостасът е направен в началото на ХХ век. Стилът му е повлиян от руски тип икони, но се налага като завършена изработка като виенски модерен тип, характерен за градовете по Дунава от края на ХIX век. Виещият се елемент-стилизирана лозница, е характерен белег на българския иконостас, авторът му обаче не е известен. Огромна въздействаща сила има централният декоративен елемент. Чувства се влиянието на барока. Иконите са големи по размер, те не са в традицията на стария български иконостас. Тук характерно е смесването на западни и руски влияния и модерни форми, съобразно тогавашните естетически представи на ломските нотабили. Известни са имената на иконописците Нестор Трайков и сина му Данаил Несторов. Иконостасът също е паметник на култура, извоювал си това право с висока художествена и изпьлнителска стойност. Той бележи етап в развитието на българския иконостас.
През 2005 г. Община Лом реставрира най-големия ломски храм „Успение Богородично” по програма „Красива България”.


Църквата “Св. Никола Нови”


ЗабележителностиПрез 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Тя била изградена в чифлика на Кара Мустафа, наречен по-късно “Църковна махала”. Във фермана се посочвало точно колко голяма да бъде църквата, “10 разкрача широка, 15 дълга и два разкрача висока над земята. Такава се и построила от дялан камък”. Била назована “Св. Никола”, но населението си я знаело като “Крайската църква”. В нея били пренесени всички запазени вещи и църковна утвар, които се намирали в старата срутена църква в кв. Боруна. През 1840 г. църквата била разширена, но пак се оказала тясна за бързо нарастващото българско население в града.

Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение - на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българския дух и национално самосъзнание в Лом открито могло да се демонстрира. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. “На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване.” След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.

В църквата “Св. Никола” работят зографи от Дебърската художествена школа. Иконата “Богородица сладколюбящая” /37/49см/е с надпис “Из ръка Дичо Зографа от Дебърско, държав., с. Тресонче, 1861 г. Нестор Траянов, заедно със сина си Ико Несторов рисуват иконите за иконостаса.
В началото на XX-век до старата църква започнало строителството на нова, която да отговори на нуждите на богомолците. Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Кирил полага основите “на камък” на новостроящата” се църква на 28 август 1905 г. Две години по-късно, в 1907 г. храмът е завършен и избрано църковно настоятелство. Баща и син Траянови , зографи от Дебърската художествена школа рисуват иконите на църквата през 1908 г. Резбарската фамилия Филиповци работят иконостаси в цяла Северна България. Тяхно дело е дърворезбата в “голямата църква в Лом, с.Василовци и Медковец. ”Те работят и в храма “Св.Димитър” (на Видинската митрополия) и Клисурския манастир.

До старата и новата църкви „Св. Никола Нови” по-късно е изградена и сградата на ломското архиерейство. Комплексът е реставриран от Община по програмата „Красива България” през 2006 г.


Пожарната кула - наблюдателница


ЗабележителностиКулата-наблюдателница в Лом е обявена за архитектурен паметник на културата с решение на Комитета за култура на РБ през 1988 г. Тя е първата кула от подобен тип в България. Построена е в 1879 г. Към кулата функционира и музей на противопожарното дело.













Паметникът на Кръстьо Пишурка


ЗабележителностиВиден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г., получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г.

Виж: Бележити ломчани












Паметникът на Цеко Войвода


ЗабележителностиДядо Цеко Петков-Войводата (1807­1881) е участник в борбите за освобождение на Сърбия, опълченец и подпредседател на Първото Велико народно събрание през 1879 г.

Виж: Бележити ломчани












Къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско


ЗабележителностиНекрополът е открит случайно през лятото на 1969 г. от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността “Пльоска” недалеч от днешното с.Орсоя. Проучен е по археологически път от 1970 до 1976 г., открити са 267 погребения от тогавашния директор на музея Трайко Филипов. Разкритите при раз-копките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през късната бронзова епоха.

Резултатите от тези проучвания показват, че културата, плод на която е некрополът , се е развивала в днешните български земи през ХІV – ХІІ в. преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали близките си чрез трупоизгаряне , а костите са поставяли в красиви глинени съдове – урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.

Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели, със създателите на върховните достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена. Основното божество, почитано от Минойския Крит е Богинята майка-символ на плодородието и вечното възраждане на света. В същата иконографска схема, на многократно по-стилизирано, е представена Богинята майка в култовите фигури, поставени в урните на некропола. Тук виждаме и двойната брадва-основен символ на царската власт и в Критско-микенската култура. Орсойският некропол е красноречиво доказателство за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.


Аспарухов вал

На около 2 километра източно от гр. Лом, вляво от пътя за с. Мокреш, личат следи от ранносредно-вековното дървено-землено укрепление известно като Аспарухов вал, или Ломски вал. То е започвало от брега на р. Дунав, днешната спирка Окопа, в м. „Садовете” и е продължавало на юг през землищата на селата Комоцица, Якимово и Долно Церовене. В отделни участъци трасето му е маркирано от засадени непосредствено до него дървета.
В първоначалния си вид валът е бил съставен от землен насип с ширина до 20 м. и височина 4 м. и ров с ширина до 12 м. и дълбочина 2 м. Конструкцията на землените насипи е включвала и дървени елементи.
Следи от подобни съоръжения, следващи също посоката от север на юг, се намират и при селата Хайредин и Остров, които са дали и имената им – Хайредински и Островски вал.
Според някои учени Островският, Хайрединският и Ломският вал са представлявали част от отбранителната система на Първото българско царство и са маркирали границите му от запад.


Добридолският манастир „Света Троица”


ЗабележителностиКога точно е възникнал манастирът като духовно средище няма сведения. Разрушаван и възстановяван е няколко пъти. В “пълно запустение остава до 1610 г., след което бил възобновен от преп. Пимен Зографски.” Добридолският манастир бил разрушаван още два пъти, след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. и по време на Руско-турската война от 1828 г. До последното възстановяване по инициатива на йеромонах Силвестър и средства, събрани от християните от близки и далечни селища, и осветен на 28 юли 1860 г.,манастирът носи името “Св. Богородица”. Ф.Каниц, въодушевен от прекрасната местност прави подробно описание на тази обител. От 1860 г. е променен патрона на манастира и от тогава носи името “Св.Троица”. Днес той очарова с живописното си разположение върху единствената малка височина сред многото долове в околната местност.Във възрожденското ни култово строителство манастирската църква е едно рядко явление по своето строително и архитектурно решение. Почти квадратна, кръстовидна, едноапсидна и еднокорабна сграда с купол на висок осмостенен барабан, тя наподобява старата църква в Раковишкия манастир. Пластичното оформяне на куполния барабан издава готически заемки.Вътрешността й не е украсявана със стенописи. Храмът е малък, иконостасът също и затова на него не са намерили място всички икони, които са там по канон. Дърворезбата и изписването на иконите по всяка вероятност са дело на дебърските зографи, работили десетилетия на много храмове в Северозападна България. Интерес предизвикват пластичните каменни релефни изображения на хора, птици и архангели по външната западна стена на храма.

Югозападно от църквата има малък параклис посветен на Св.св. Козма и Дамян, новоизграден и изписан, в който е вградено аязмото. За него легендата разказва “ По време на робството един богат турчин минал през това място в Ломския край.Той водел сляпата си дъщеря. Момичето измило очите си в лечебното изворче и прогледнало. Признателният баща приел християнската вяра и вдигнал параклис край извора.” Ф.Каниц го описва като “друг извор е покрит под една тъмна, подобна на параклис постройка.” Аязмото в Добридолския манастир “Св.Троица” е картотекирано от Международния център по екологична медицина.

Пред входа на манастира е изградена в 1861 г. голяма каменна чешма със средства на ломския хлебарски еснаф с надпис. В двора има още една чешма построена през 1931 г. от видния ломчанин Илия Щърбанов – просветител, участник в Ломското съзаклятие от 1867-68 г., председател на Окръжния съвет в Лом след Освобождението и народен представител.



Страницата е създадена на: 27.12.2008
Актуализирана на: 28.12.2008
Валидност на съдържанието: 31.12.2009