Защитени зони


Заповед на Кмета на Община Лом относно нерегламентираното изземване на подземни богатства


Рибарниците край с. Орсоя

Обявени за защитена местност със Заповед №898/22.11.2001 г. на МОСВ с площ от 150,3 хектара общо горски и поземлен фонд в землището на с. Орсоя, община Лом.

Защитена територия е обявена с цел поддържане и опазване на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната. Включена е в орнитологично важните места, установени са над 160 вида птици, 33 от които са включени в Червената книга на България, а 90 са с европейско природозащитно значение. Мястото е с международен природозащитен статут корине биотоп.

Защитени зониТук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик, също гнездят белооката потапница и малкия корморан. От защитените флоуристични видове се среща щитолистна какичка и водната лилия. В каналите северно и североизточно от рибарниците се намират популации от бърдуче Nuphar Lutea (L.)S. et S.,O.Kuntze-защитени видове и обикновена мехунка Utricularia Vulgaris L. и 10 индивиди от защитения вид лъскаво-листна млечка Euphoria lucida W. et K. По песъчливите места се развива добре багрилната айважива Alkanna tinotoria (L.) Taush - със защитен от закона вид и рядко лечебно растение. От влечугите чести видове в блатото са обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) и жълтоухата водна змия (Natrix natrix), а по склоновете на Чепън - пепелянката (Vipera ammodytes), смокът мишкар (Elaphe longissima), стенният гущер (Podarcis muralis), късокракият гущер (Ablepharuskitaibelii) и др.


Защитени зониВлажните зони имат много голямо значение за земноводните, тъй като за развитието на техните яйца и ларви водна среда е задължи-телна. Защитените територии и реката са връзката на хората, които живеят около тях, с повече от 83 милиона души, които живеят в басейна на река Дунав и ги прави част от голямото Дунавско семейство. Всички са отговорни за опазването на реката и на природата около нея. Те дават възможност за развитие на екотуризъм и на устойчиво земеделие.

През пролетта при високи води на Дунава голяма част от Орсоиската низина се залива вода, която остава до средата на лятото. Основно местообитание представляват обраслите с блатна и мочурна хигрофитна растителност рибарници. Преобладават обикновената трастика и шикоколистният папур. В дълбоките части на басейните се развиват щитолистна какичка и по рядко водна лилия. Около Рибарниците се редуват открити водни площи, тръстикови масиви, мочурливи ливади, сухи хълмове, на места с изкуствени тополови насъждения и хигрофитни тревни площи.


Защитени зониБреговете на река Дунав са покрити със заливни гори от върби и тополи. В района са установени 167 вида пти-ци, от които 33 са включени в Черве-ната книга на България (1985 г.).От срещащите се птици 90 са видове от европейско природозащитно значе-ние (SPEC), като в категориятa SPEC 1 са включени 2 вида, в категория SPEC 2–15 вида, в категорията SPEC3 – 36 вида и в категория SPEC4 - 37 вида.

Мястото е от международно значeние за белооката потапница, както през гнездещият период, така и по време на миграция и за малкият корморан по време на миграция. Тук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик в България.


Режим на дейност в рибарниците:

1. Забранявя се лова и спортният риболов
2. Забранява се пашата и отглеждането на домашни животни
3. Забранява се косенето на тръстиковите масиви в периферията на басейните по време на размножителният период на птиците.
4. Забранява се използването на хербициди и пестициди.
5. Забранява се добива на невъзобновими природни ресурси.
6. Забранява се събирането, унищожаването и увреждането на екземпляри от дивата флора, както и увреждане на техните местообитания.
7. Забранява се прокарването на нови и разширяването на съществуващите пътеки.

Цел на обновяването в рибарниците:

Опазване и поддържане на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната.


Вековни дървета

На територията на на Община Лом са определени като природни забележителности следните вековни дървета:
• Чинар в гр. Лом с обиколка 4 м., височина 20 м, на 108 г.
• Летен дъб в с. Замфир, м.”Горуня” с обиколка 5.90 м, височина 25 м, на 300 г.
• Цер в с. Добридол, м. ”Под моста” с обиколка 4.90 м, височина 12 м, на 350 г.
• Цер в с. Добридол, м. ”Под моста” с обиколка 5.10 м, височина 25 м, на 350 г.
• Цер в с. Добридол, м. ”Гробище” с обиколка 2.10 м, височина 17 м, на 150 г.

На територията на Общината има редки и застрашени от изчезване видове като Блатното кокиче, Гинко билоба, които са вписани в червената книга на България. В досегашната политика при управлението на защитените територии у нас, приоритет беше предимно консервация на биологичното разнообразие, посредтсвом охрана на природните ресурси.

Община Лом има разработен предварителен проект на раздел ”Лечебни растения”, в който е включен видов състав и разнообразие на най-често срещаните лечебни растения. Включено е описание на техните находища, морфология и лечебни качества.


Горски фонд

Горите играят важна роля за ограничаване на ерозионните и свлачищни процеси, източник са за добив на дървесина, поддържат екологичния баланс в почвата, водите и въздуха.

На територията на Община Лом функционира Държавно лесничейство, създадено през 1906 година като Ломско-Белоградчишко лесничейство. През 1946 г. се отделя като секция за борба с ерозията без да се включва стопанска дейност. През 1950 г. се преименува на Горско стопанство – Лом, като се включва и стопанска дейност. През 1998 година стопанската дейност преминава към фирма “Копрен” гр. Монтана, а Държавното лесничейство - Лом към РУГ Берковица като включва пет общини – Лом, Брусарци, Вълчедръм, Медковец и Якимово. Общата площ на стопанисваните гори от лесничейството е 6600 хектара.

Площта на горите в Община Лом е 1890 хектара и включва шириколистни видове – топола, акация, дъб, ясен и липа. Държавен горски фонд са 1249 хектара, общинска собственост – 26 хектара и частна собственост – 615 хектара.


Дунавски пясъчни дюни и гредове от песъчлив льос

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.9B Pannonic inland dunes; PAL. CLASS.: 64.71 Pannonic inland dunes; HD 92/43: 2340 *Pannonic inland dunes.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1 C3 D3 E3 F1 G2 H3 I L2].
Обща характеристика. В това местообитание се включват вътрешноконтиненталните дюни, наричани още "гредове", от песъчлив льос и алувиални наслаги, разпространени само в заливните низини край р. Дунав. Най-големи площи имат в Брегово-Новоселската, Орсойската, Цибърската, Островска, Чернополската (Карабоазката) низини. Тези гредове в низините са със смесен произход – алувиален и еолов, и са с различни размери. Най-често дължината им е до няколко десетки метра, а ширината – около десетина метра. Височината им варира – алувиалните са до около 2 m над заливното ниво на р. Дунав и преди да бъдат изградени дигите на реката, са се заливали само при много високи води. Льосовите песъчливи гредове са по-високи – до 5–6 m. На тези дюни често съществува комплекс от различни съобщества – мъхове върху откритите пясъци, съобщества на терофити, включително и много рудерали, отворени до затворени, ксеротермни, многогодишни тревни съобщества. Характерна черта на повечето от тях е силната степен на рудерализация в резултат от човешката дейност. Част от дюните, например в Островската и Карабоазката низини, са разоравани и обработвани в миналото, но тази дейност сега е преустановена. Вследствие на това растителността е силно нарушена. На о-в Персина (Белене) ниски дюни ("греди") разделят големите островни блата. Там в продължение на десетилетия са пасли стада селскостопански животни и силната степен на деградация се дължи на активната паша. По "гредите" на о-в Персина са разпространени ценозите на асоциацията Tribulo-Tragetum, за която e характерно участието на много рудерали – терофити. Най-честите доминанти в нарушените (рудерализирани) растителни съобщества на дюните са Artemisia scoparia, Bromus tectorum, Chondrilla juncea, Conyza canadensis, Cynodon dactylon, Eragrostis minor, Euphorbia chamaesice, Plantago lanceolata var. eriophylla, P. scabra, Portulaca oleracea, Salsola ruthenica, Tragus racemosus, Tribulus terrestris. На места са се съхранили представители и на автохтонната флора като Centaurea arenaria (Карабоаз, Орсоя, Цибър), Allium angulosum (о-в Персина), Tragopogon floccosus. Дюните в Орсойската низина са по-добре запазени, макар че там, както и в Цибърската низина, има много кариери за пясък. За откритите подвижни пясъци са характерни пионерни ценози с участие на Alkanna tinctoria. На тези дюни са разпространени по-затворени ценози с участието, освен на споменатите по-горе видове, още на Apera spica-venti, Elymus repens, Scabiosa argentea, Seseli tortuosum и др., на по-откритите пясъци има и ценози на мъхове – Syntrichia ruralis, Bryum argenteum и др. По льосовите песъчливи "греди" и откоси съобщества формира Kochia prostrata, а на някои от по-сухите билни части на гредовете (например в Беленската низина) се срещат и рудерализирани ксеротермни пасища на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum).

Характеризиращи таксони.
Висши растения: Alkanna tinctoria, Allium angulosum, Apera spica-venti, Artemisia scoparia, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Bromus tectorum, Centaurea arenaria, Crepis setosa, Cynodon dactylon, Elymus repens, Eragrostis minor, Euphorbia chamaesice, Kochia prostrata, Matricaria trichophylla, Petrorhagia prolifera, Plantago lanceolata var. eriophylla, P. scabra, Portulaca oleracea, Salsola ruthenica, Scabiosa argentea, Seseli tortuosum, Silene conica,Tragopogon floccosus, Tragus racemosus, Tribulus terrestris, Trifolium arvense, Verbascum banaticum, Xeranthemum annuum; мъхове – Bryum argenteum, Syntrichia ruralis.
Гъби: Макромицети – Agaricus bernardii, Battarrea phalloides, Crinipellis scabella, Geastrum spp., Panaeolina foenisecii, Panaeolus papilionaceus, Phallus hadrianii, Psathyrella ammophyla, Stropharia coronilla;Микромицети – Puccinia cesatii (по Dichanthium ischaemum), P. coronata (по Bromus tectorum и Cynodon dactylon), P. cynodontis, P. graminis, Ustilago cynodontis (по Cynodon dactylon), P. stipae (по Stipa capillata).
Животни: Безгръбначни – Acrida spp.;Гръбначни – Pelobates fuscus,P. syriacus,Coracias garrulus,Merops apiaster. Разпространение в България. Срещат се в крайдунавски низини – Брегово-Новоселска, Орсойска, Цибърска, Островска, Карабоазка, Свищовско-Беленска (включително и на о-в Белене), Вардимска.
Консервационно значение. Това местообитание заема много малка площ в България. Във флористичния състав на ценозите участват някои редки или защитени растения: Centaurea arenaria, Allium angulosum, Tragopogon floccosus (ендемит за басейна на р. Дунав), с единични находища във вътрешността на страната, както и консервационно значими видове гъби: Battarrea phalloides, Phallus hadrianii.
Отрицателно действащи фактори. Урбанизация, земеделски дейности и незаконен добив на пясък. Повечето от тези дюни са разоравани и са правени опити върху тях да се създават култури, което е довело до тяхната силна рудерализация и навлизането на много чужди видове във флористичния им състав. Необратимо е унищожението им вследствие на незаконното изгребване на пясък. Такива дейности са установени в Орсойската, Цибърската и Карабоазката низини. На о-в Персина някои от дюните обрастват с инвазивни видове (Amorpha fruticosa).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Частично се опазва на територията на природен парк "Персина". Някои находища (Орсойска, Цибърска, Карабоазка низини) попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и обявяване на защитени зони и защитени местности в районите, където е разпространено това местообитание. Прекратяване на унищожаването му чрез незаконния добив на пясък.
Литература. Tzonev 2009.
Автор. Росен Цонев


Вълнеста козя брада

Tragopogon floccosus Waldst. & Kit.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двугодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 80–150 cm, силно разклонени в горната си част, младите паяжинестовлакнести. Листата линейни, разширени в основата. Кошничките многобройни, на паяжинестовлакнести, незадебелени дръжки. Обвивните листчета около 8, почти равни на езичестите цветове. Цветовете жълти. Плодосемките дълги 1,7–2,5 cm, с едва забележими надлъжни ребра, почти гладки, с късо носче. Цв. VII–VIII, пл. VII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по открити, песъчливи места край брега на р. Дунав. Местообитанията са от типа на вътрешноконтиненталните панонски дюни. Образува малочислена популация, съставена от две субпопулации с по няколко десетки до няколкостотин индивида, растящи поединично и на малки групи.
Разпространение в България. Дунавска равнина (селата Орсоя и Сливата); до около 50 m н. в.
Общо разпространение. Европа (средното и долното поречие на р. Дунав).
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата вследствие на добив на инертни материали, битово замърсяване, паша и изпотъпкване от селскостопанските животни; ниската численост на популацията и привързаността към специфично местообитание.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на находището при с. Орсоя за защитена местност. Детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на заплахите. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Richardson, 1976; Vladimirov & Tsoneva, 2006.
Автор Владимир Владимиров



Страницата е създадена на: 13.11.2012
Актуализирана на: 15.11.2012
Валидност на съдържанието: 31.12.2012