Природни ресурси

Релеф

Географско положение – 43º49' северна ширина и 23º14' източна дължина с надморската височина 20 м. Най-високата точка в общината е 194 м при с. Добридол. Релефът е равнинно-хълмист. Северният район на черноземната област е слабо пресечен, леко вълнообразен, със слабо наклонени от север към юг равнинни форми. Ломският район е включен в Севернобългарската лесостепна зона. В много отношения човешката дейност е променила насоката на почвообразуване. Разораването на площите, изсичането и унищожаването на горите, е довело до промяна както на растителния, така и на климатичния фактор.

Климат

В климатично отношение общината спада към северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Този район обхваща най–ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница около 30–40 км от р. Дунав. Близостта на планинските вериги Стара планина и Карпатите, както и отдалечеността от големи водни басейни, оказват влияние върху климата на района. Формирайки се под влияние на океански и континентални въздушни маси от умерените географски ширини, климатът е умерено-континентален със студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 12,1ºС.

Средната температура през зимата е -0,2º С с най-ниски температури, достигащи до -24º. Най-ниската измерена температура е -29,9º С. Зимните застудявания обикновено са придружени с чести ветрове, които в района на гр. Лом са северозападни. Първата снежна покривка се образува средно към 5-10 декември, а в отделните години и по-рано. Средният брой на дните със снежна покривка е 65 (декември – 12, януари – 23, февруари – 19 и март – 11). Броят на дните със снеговалеж са 21. Характерно е по-ранното натрупване и по-късното топене на снежната покривка. Лятото е горещо. Средната температура е +22,4ºС, а най-високите стойности достигат до +30º-40ºС. Най-високата стойност измерена през лятото е 42,3ºС.

Режимът на ветровете се определя от направлението на долината на река Дунав като през различните сезони търпи промени. Преобладават северозападните, западните, северните и североизточните ветрове. Най-слабо проявление имат югоизточните и източните ветрове. Средната скорост на вятъра е 2,0 м/сек, а средният годишен брой дни със силен вятър са 22. С поголовното изсичане на полезащитните пояси на територията на общината се създаде предпоставка за засилване на ветровата ерозия. Броят на дните с мъгла през годината е 30-40, поради разположението на общината в низината на реките Дунав и Лом, като най-висок е броят на дните с мъгла през ноември и декември. Средната годишна облачност е 5,2 бала, а най-високата облачност през месеците ноември и декември достига до 7,0 и 7,4 бала.

Средната относителна влажност на въздуха е 74%, като най-ниска е през юли и август – 60%, а най-висока – през декември и януари – 85%.

Продължителността на периода без вегетация /от понижението на среднодневните температури под –5ºС през есента до покачването им над + 5º С през пролетта/ е 130 дни при 100 дни най-кратък период за страната. Средната дата на трайно задържане на средната денонощна температура над +5º С през пролетта за района е 13-14 март.

Средната продължителност на периода с температура над +5º С е 254 дни.

Почви

Почвообразуваща скала е льосът като песъчливият льос заема тясна ивица по дунавския бряг, а типичният льос покрива останалата част от района. Разпространени са главно карбонатен и типичен чернозем развит върху льос (в южната част на района) и по-слабо ливадните почви (в поречието на река Лом). По брега на река Дунав съществуват алувиални почви. Черноземът се характеризира с дълбок почвен профил. Има мощен хумусен хоризонт, който постепенно преминава към почвообразуваща скала – льос. Мощност на хумусния хоризонт е от 35 до 75 см., а на почвата се движи в границите 80-120 см. По механичен състав почвите са средно песъчливо-глинести. Механичният състав в пределите на почвения профил е еднороден. Сравнително добре са запасени с органично вещество. Карбонатните черноземи имат добра аерация и доста голяма водопропускливост, поради което изискват повече поливане, но с по-малки дози вода.

Валежи

Годишните валежи за района на гр. Лом са между 550-600 мл./кв.м. С най-много валежи са месеците май и юни - 50-90 мл./кв.м., и с най-малко август, септември и февруари - 20-30 мл./кв.м. Средната годишна сума на валежите е 579 л/м2, като през пролетта и лятото падат средно 316 л/м2, а през зимата – 263 л/м2. Разделени по полугодие зимно (октомври–март) и лятно, вегетационно (април–септември) количеството валежи е почти еднакво.

Най-силно градобитно населени места са разположени от северозапад към югоизток (Лом–Свиленград). През последното десетилетие не се провежда ефективна борба срещу градушките в район Лом и поради това има значителни загуби при полските култури.

Полезни изкопаеми

По отношение на полезни изкопаеми районът на общината е доста беден. Известен интерес представляват неголеми находища на торф в северозападната част по поречието на р. Дунав, в землищата на с. Добридол и с. Сливата. В околностите на Лом се намира неразработено находище от лигнитни въглища, образувани през плиоцена, с дълбочина до 70 м, разположени обаче сред “плаващи пясъци”, което затруднява добиването им.

Съществуват и няколко кариери за добив на глина за производство на тухли и керемиди, които в момента не функционират.

Няма значими източници на минерални и геотермални води.

Растителност

Растителността е типична за умерено-континенталния пояс – зърнени и бобови култури, зеленчуци, овощни насаждения, лозови масиви, тютюн, нискостеблени гори (незначителни по площ, главно по стръмните места) – клен, ясен, бряст, леска, липа, дъб, акация, а в низините край водните площи – върба и топола.


Страницата е създадена на: 14.12.2008
Актуализирана на: 13.11.2012
Валидност на съдържанието: 31.12.2012