Бележити ломчани


Бележити ломчани
ДЯДО ЦЕКО ВОЙВОДАТА (1807-1881)

Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. С оръжие в ръка кръстосва из горите на Хайдушки дол, та да защити българската чест и българското име. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1850 г. участва в най-голямото въстание в Северозападна България – „Раковишката буна”. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османската империя Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство и гордо великолепие. Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинския конак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците. В Кримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867 г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани и счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ. В Освободителната за България Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златно гвоздейче на самарското знаме просълзен: „ Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!” След Освобождението е подпредседател на Великото народно събрание.


Бележити ломчани
КРЪСТЬО ПИШУРКА (1823-1975)

Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г., получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г. На 12 декември същата година организира там първото театрално представление в България, с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Другата пиеса, която подготвя, „Велизарий“ става причина Пишурка да бъде арестуван от турските власти. Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги - „Сбор от български песни” /1864/, „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки”/1871, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“. Изявява се и като преводач на пиесите „Аделаида, алпийската пастирка“, /1857/ „Опелото на Исуса Христа“ /1869/, „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ /1870/ „Момина китка или книга за секого“, „Рахилин плач“. Пишурка умира в Лом на 6 януари 1875 г. Драматичният театър към ломското народно читалище „Постоянство” носи неговото име.


Бележити ломчани
ДИМИТЪР МАРИНОВ (1846-1940)

Бележит български етнограф, историк, обществен и читалищен деец. Роден е във Вълчедръм, Ломско, но от малък останал сирак и е осиновен от ломския търговец Марин Бонов-Стамболията.Ученик на Кр.Пишурка и Никола Първанов и продължител на тяхното дело. Завършил филологическия отдел на философския факултет на Великата школа в Белград. Димитър Маринов заема много длъжности - главен учител, председател на Ломския окръжен съдебен съвет, окръжен управител на Лом, директор на мъжката гимназия в Русе, директор на Девическата гимназия в София, директор на Народната библиотека, създател и пръв директор на Етнографския музей в София. Димитър Маринов е сред най-изявените строители на съвременна България след Освобождението, като депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Близък на такива политически личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Каравелов и др. Димитър Маринов е енциклопедична натура с разностранни интереси и изяви. Освен като изследовател-етнограф се проявява и като активен журналист-сътрудничи или редактира в-к “Балкан” /1881/, Цариград, ”Работник” /1881-Русе/, ”Свобода”, ”Новини”/1899-1903/, ”Борба”/1914,Русе/; сътрудничил на списанията “Българска сбирка” и “Български преглед”. Плод на талантливото перо на Д. Маринов са много научни трудове, сред които се открояват “Жива старина “- седем книги, ”История на българската литература”, ”Политически движения и въстания в Западна България”, ”Стефан Стамболов и новейшата ни история”, ”История на града Лом и Ломска околия”, ”Спомени из моя живот или моята биография”. Надарен с жизнено и творческо дълголетие, Д. Маринов оставя ярки следи в нашия обществен живот. Той е този тип личности, чиито живот и дело впечатляват не само съвременниците, но и следващите поколения.


Бележити ломчани
НИКОЛА ПЪРВАНОВ (1837-1872)

Ученик на Кръстьо Пишурка, Никола Първанов се утвърждава като голям книжовник, просветен и читалищен деец. Завършил Историко-филологическия факултет на Велика школа в Белград. Допринесъл за развитието на читалищното дело, а в областта на просветата Никола Първанов създал класното училище, като горна степен след основното. През 1868 г. основал младежко ученическо дружество с 101 членове. Бил е избран за делегат от Лом и Видин за българския Народен църковен събор в Цариград в 1871 г. Оставя значително за времето си публицистично наследство като активен сътрудник на вестниците “Право”, ”Турция”, ”Време”, ”Македония” на П.Р.Славейков, сръбските вестници “Световид”, “Гласник”, българските списания “Читалище”, ”Български книжици”. Никола Първанов е и един от първите научно подготвени филолози у нас преди Освобождението. Автор е на две книги с езиковедски характер “Бележки връхь граматика-та за новобългарския език от Ив. Момчилова ,Русчукь,1868 г.” и “Извод из българската граматика,Русчук,1870г.”-един от първите сериозни опити за системна научна граматика на български език –фонетика и морфология. Личността на Н. Първанов е оценена високо от Л. Каравелов по случай смъртта на просветителя: “Тая година българите изгубиха йоще едно лице, което е достойно за вечна памет. Първанов беше голям патриотин”, в-к “Свобода”, 1872 г.


Бележити ломчани
ТОДОР ЙОНЧЕВ (1859-1940)

Роден в гр. Лом на 9 декември, 1859 година. Расте в голямото патриархално семейство на чорбаджи Йончо Тончев и Анастасия. Първоначалното си образование получава в Ломското взаимно училище. Възпитаник на даскал Кръстьо Пишурката. Чрез Феликс Каниц и екзарх Антим Първи, заедно с 20 българчета, е стипендиант на Австрийския Ориенталски музей. Отначало те преминали най-напред гражданско училище и Педагогическо училище с четиригодишен курс през 1881 год. Във Виена Тодор Йончев посещава и Консерватория, където изучава пиано и цигулка. След завръщането си в България е назначен от Министъра на Народното просвещение за учител в Шуменското педагогическо училище. Тук, в 1883 г., създава първото ръководство по гимнастика. През 1885 година Тодор Йончев продължава образованието си в Цюрих, Швейцария, където завършва агрикултурна химия в Политехниката. След дипломирането си по покана на директора е назначен за асистент на агрикултурната химическа станция. Придобил титлата професор, той се завръща в България, за да служи на Отечеството си. Тук създава семейство и три деца. Със своите дела Тодор Йончев е един от строителите на Нова България и не случайно е определен като един от 100-те най-влиятелни българи в нашата история (макар и в допълнителния списък). Основател e на Първото гимнастическо дружество в България през 1895 година. Инициатор e а създаването на Съюза на Българските гимнастически дружества "Юнак" през 1898 г. Тодор Йончев е вдъхновител на Олимпийската идея и ръководител на българската делегация за възстановяване на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 година. Благодарение именно на неговата инициатива България се счита за една от 14-те страни възобновителки на тези олимпийски игри. Един от законотворците в областта на физическата култура, Тодор Йончев има големи заслуги и в областта на химията. През 1901 г. той основава първото дружество на химиците в България 1901 г., първоосновател е и на първата кооперация в България. Човек ерудит,един от най-учените мъже за времето си, той остава със запазено достойно място в българската история.


Бележити ломчани
НИКОЛА ЛОГОФЕТОВ (1880-1945)

Адвокат, роден в Лом. Бил е народен представител в ХХІV Народно събрание, поддръжник на Демократическия сговор. Участвал в три войни. Носител на “Орден за граждански заслуги”. Бил е главен редактор на вестник “Земеделско право” и привърженик на безпартийното управление “…всеки народен представител от каквото и съсловие да бъде, да слуша винаги своя разум и само своята съвест, но без подценяване тогова или оногова…”. Избран е за председател на ХХV Обикновено Народно събрание. През пролетта на 1943 г.е отстранен от поста. Осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 01.02.1945г. заедно с регентите.



Бележити ломчани
ПЪРВАН ДРАГАНОВ (1890–1945)

Роден В Лом. Възпитаник на Военното на Негово Царско Величество училище в София и Военна академия в Германия. След Първата Световна война в продължение на дванадесет години служи като пръв адютант на цар Борис ІІІ. От 1932 г. се отдава на дипломатическа кариера. Последователно заема постовете на военен аташе в Берлин, легационен съветник в Париж, извънреден пратеник и пълномощен министър във Виена, пълномощен министър в Мадрид. По време на управлението на министър-председателя Ив.Багрянов от 1.06. до 2.09. 1944 г. Първан Драганов е министър на външните работи и вероизповеданията. Приятел на Германия, но с резерви за присъединяването на България към Тристранния пакт, поради което е отзован от Берлин като дипломат. Личността на Първан Драганов като ломчанин, служил вярно на Отечеството си, е оценена в книгата “Традиция и бъдеще. 120 години българо-австрийски отношения”. След 9.09.1944 г. е осъден от Народния съд като външен министър. В разцвета на силите си /четири дни преди да навърши 55 години/ Първан Драганов е разстрелян през нощта на 1 февруари 1945 г.


Бележити ломчани
ЯНА ЯЗОВА (1912-1974)

Псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена в Лом. Именита поетеса, наречена “дете-чудо на българската литература”. Завършва славянска филология в СУ “Св.Климент Охридски”, където усилено пише стихове, открива дарованията и среща проф. Александър Балабанов-ръководител на Катедрата по класическа филология в Софийския университет. Съдбоносна среща предопределила бъдещия й живот. Професорът й става кръстник и представя първата й публикация в 1931 г. с псевдонима Яна Язова. През следващата 1932г. е избрана за член на Клуба на българските писатели, в който членуват Евгения Марс,Фани Попова-Мутафова, Елисавета Багряна, Дора Габе и др. Особено активен за разностранния талант на Яна Язова е периода 1932-1944. Издават се стихосбирките “Язове”/1931/, ”Бунт”/1934/ и “Кръстове”/1935/, романите “Ана Дюлгерова”/1936/ и “Капитан” /1940/. В периодичния печат публикува разкази, статии, пътеписи, есета, спомени,афоризми. Нейни стихове са превеждани на есперанто, чешки, сръбски и украински езици. Френският литературовед Жорж Ато я включва в обзорната си статия за българската литература в голямата енциклопедия Ларус – повод на Язова да замине за Париж и да се запише в Сорбоната, където учи френска филология. Предприема пътувания в Европа- Германия, Франция, Унгария, Австрия, Гърция и Чехия, в Близкия изток-Турция, Палестина, Египет, Сирия. Впечатленията си от преживяното при странствуванията отразява по-късно в романа си “Александър Македонски”. След 9.ІХ.1944 г. Яна Язова прекратява литературните си изяви, но в самота и изолация тя създава най-значителного си творение-историческата трилогия “Балкани” /”Левски”, ”Бенковски”, ”Шипка”/. Интерес представляват книгите“Сол и пипер” с 500 афоризми и 50 карикатури на проф. Ал.Балабанов, както и “Златни зърна на скръбта”със 272 афоризми. Житейският път на Язова завършва много трагично. Умира при неизяснени до сега официално факти, след загадъчната й смърт през 1974 г. Голяма част от оригиналните й ръкописи, картините и бижутата са задигнати. В запазения дневник на Язова, издаден в 2002 г., поетесата прави едно признание от 1962 г.: “Живях и красиво, и трудно, но винаги за творчеството си…”


Бележити ломчани
ТОДОР БОРОВ (1901-1993)
(псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров)

Роден в Лом, внук на Еленка Ценко Тодорова (основателка на първото в България женско дружество). Изтъкнат български библиограф, библиотековед, литературовед. Организатор и директор на Българския библиографски институт (1941-1964), проф. по библиография в СУ “Св. Климент Охридски”, директор на Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”. Сътрудничил на изданията на ЮНЕСКО. Един от редакторите на 10-томното издание на съчиненията на Елин Пелин. Участва в основания от проф. Ал. Балабанов литературен в-к “Развигор”. Тодор Боров поддържа дългогодишни приятелски отношения с Елин Пелин, а проф. Балабанов почита като свой незаменим учител. Той е автор на книгите “Стъпки по пътя на един дълголетник - 1901-1991”, “Живот с книги” (1942-1972). Ръководи издаването на библиографски справочници. Проф. Тодор Боров е баща на световноизвестните учени проф. Иван Тодоров, д-р на физическите науки - ядрен физик, академик - 1974 г. и Цветан Тодоров - семиотик, лингвист и литературовед, почетен доктор на Софийския университет. От 1963 г. Цветан Тодоров живее в Париж, проф. в Сорбоната. Научните му изследвания са върху проблемите на структурализма и семиотиката. Автор е на “Поетика на прозата”, “Теория на символа” и др.


Бележити ломчани
Проф. ЙОРДАН ГАВРИЛОВ (1904-1993)

Професор Йордан Гаврилов е роден на 8 август 1904 г. в град Лом. Като ученик свири в детската оперета и оркестъра на Педагогическото училище. Продължава музикалното си образование при Никола Арабаджиев в София. През 1928 година постъпва в консерваторията в Лайпциг, Германия. Завръща се в родния си град през 1931 година. С основаната от него музикална студия изнася концерти в Лом и София, където гостува със струнния оркестър във Военния клуб. За направените записи в радио „София”. проф. Иван Камбуров пише най-ласкави отзиви. През 1942 година заминава с със семейството си в Германия, където преподава цигулка в консерваторията в Лайпциг и свири в Щадсопера и оркестъра на Гевантхаус. След 9 май 1945 г. по поръчение на коменданта на Берлин организира първите концерти с Берлинския симфоничен оркестър, дирижира и оркестър „Чайковски” към радио „Берлин”. Завръщайки се в Лом през 1951 година, основава детската музикална школа с помощта на съпругата си Кети Гаврилова. Със струнния оркестър на школата изнася концерти в Лом, Свищов, Оряхово и др. градове. Диригент е на оперетния театър до 1956 година. На националния преглед на оперетните театри през 1953 г. с оперета „Трембита” от Милютин печели първо място. Установяв се в гр. Русе след 1956 година и създава музикална школа, където работи до окончателното си заминаване в Германия поради заболяване на съпругата му. В Берлин преподава цигулка и китара в обществена музикална школа. Със свои ученици гостува в Лом през 1982 г. на среща на младите изпълнители от крайдунавките градове. Професор Гаврилов създава много талантливи музиканти, прославили България по целия свят, като Симеон Пиронков, Михаил Милков, проф. Сашо Гаврилов, проф. Стефан Попов, проф. Аврам Попов и др.


Бележити ломчани
Проф. АВРАМ ПОПОВ

Роден е в Лом. Талантлив цигулар, завършил Музикалната академия при проф. Боян Лечев и аспирантура в Ленинградската консерватория. Специализира във Виена при проф. Франц Самохил. Професор, преподавател по цигулка в университети в Русия, САЩ, Германия. От 1987 г. е концертмайстор в град Саарбрюкен, Германия. За големия му принос в развитието на музикалната култура на Германия, ломчанинът проф. Аврам Попов е удостоен с почетната титла “камермюзикер”, връчена му лично от Оскар Лафонтен. Даровитият цигулар е изнесъл над 300 концерта в Европа, Америка и Азия. За пръв път в България изпълнява в една концертна вечер всичките 24 капричии на Паганини. За проф. Аврам Попов специално са написани цигулкови сонати от Стефан Драгостинов и Пенчо Стоянов, както и концерт за цигулка от Михаил Пеков. Свирил е на една сцена с легендарните Хосе Карерас и Алексис Вайсенберг и още редица световно известни музиканти и диригенти. Удостоен е със званието “Почетен гражданин на Лом” за изключителен принос и трайни постижения от особено значение за развитието на духовната ни култура.


Бележити ломчани
Проф. СТЕФАН ПОПОВ

Роден е в Лом през 1940 г. Именит виртуоз-виолончелист, възпитаник на Московската консерватория, където негов учител е великият проф. Мстислав Ростропович и завършва образованието си със златно отличие. През 1966 г. спечелва награда от конкурса “Чайковски”, лауреат е на международни конкурси във Виена, Флоренция, Женева. Майсторските му изпълнения по най-големите сцени спечелват признанието на критиката и публиката. През 1971 г. е поканен за преподавател по виолончело в Бостънската консерватория. От 1977 г. живее и работи в Лондон като концертиращ артист и професор-преподавател по виолончело в “Гилтхол скул”, получава и титлата почетен доктор. Проф. Стефан Попов води майсторски класове по виолончело в България, Гърция, Англия. Талантливият инструменталист, разнасял десетилетия славата на страната, е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Лом за изключителен принос и трайни постижения за развитието на духовната ни култура.


Бележити ломчани
Проф. САШКО ГАВРИЛОВ

Световноизвестен цигулар, роден в Лайпциг, но детските му години минават в Лом, където неговият баща проф. Йордан Гаврилов основава музикална студия. Богатата творческа биография на Сашко Гаврилов започва от юношеството – 17-годишен е вече солист на Дрезденската филхармония и на Лайпцигския Гевантхаус оркестър. Сашко Гаврилов, който свири на “Страдивариус”, е канен от реномирани оркестри по световните сцени. Изнасял е годишно по 150-200 концерта годишно в страните на Европа и Азия с диригенти като Пиер Булез, сър Георг Шолти, Мишел Гилен, Хироши Вакасуги. Сашко Гаврилов е първият българин, носител на престижната награда “Паганини”. Гостувал е на софийските музикални седмици, фестивала “Варненско лято”, както и на концерти в Лом, Враца, Видин и др. Живее в Германия и предава уменията си като професор във Висшето училище по музика в Кьолн, където води само майсторски класове. За приноса си към световната музикална култура и развитието на културния живот в Лом,както и за дарителската си дейност, Сашко Гаврилов е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Лом.


Бележити ломчани
СИМЕОН ПИРОНКОВ (1927-2000)

Роден в Лом. Завършва Музикалната академия в София със специалност композиция и диригентство. Оставя богато музикално наследство като автор на над 220 творби - симфонични, камерни, хорови и солови песни, пиеси за пиано, театрална музика, ораториите “Житие и страдание грешнаго Софрония” (в чест на 1300 год. Българска държава), ”Истинската апология за Сократ” (по текст на Костас Варналис), на операта “Добрият човек от Сечуан” по Бертолд Брехт. Симеон Пиронков е написал музиката за над 40 игрални филми, между които са: ”На малкия остров”, ”Крадецът на праскови”, “Обич”, ”Хан Аспарух”, ”Черните ангели”, ”Цар и генерал”, ”Голямото нощно къпане”, ”Инспекторът и нощта”, както и на документални , научно-популярни и анимационни филми. Изпълнители на музиката на Симеон Пиронков са най-изтъкнати български инструменталисти, оркестри, диригенти, хорове и оперни театри, направили я достояние на европейската публика в Германия, Австрия, Франция, Холандия, Швеция, Белгия, Полша, Русия, Италия, Англия, Словакия. За цялостното си творчество Симеон Пиронков е удостоен с високата и престижна награда “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет през 1985 г. Носител е на високи наши и международни отличия.


Бележити ломчани
МИХАИЛ МИЛКОВ(1923-2003)

Роден в Лом. Завършва Българската държавна консерватория през 1952 г., от тогава започва дейността му като хоров диригент. Повече от 40 години ръководи създадения от него Смесен хор на Българското национално радио. С този хор са направени около 500 записа на песни, балади, кантати, оратории и др. творби от български и чужди композитори. Повечето от тези записи се съхраняват в златния фонд на БНР. В продължение на 22 години М. Милков ръководи и друг известен състав -“Родна песен” при Столичния народен съвет. От 1976 г. до последните дни от живота си е главен диригент на мъжкия хор “Кавал”, изведен от Маестро Михаил Милков на високо професионално ниво. От 1881 г. в продължение на пет години, той е диригент и на хор “Дунавски звуци”, Русе. С ръководените от него хорове са изнесени концерти в Гърция, Турция, Румъния, Русия, Италия, Испания, Франция, Англия, Литва, Естония, Армения, Япония, Израел. Спечелва награди на международни конкурси във Франция, Италия, Англия. Работил е съвместно с диригенти от световна величина като Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Клаудио Абадо. За приноса към българската култура като диригент и общественик е удостоен с ордените “Кирил и Методий”- І и ІІ степен,”Стара планина”- І степен, множество отличия - медали, значки и грамоти за високи художествени постижения. Почетен гражданин е на София, Русе, Лом и Лайпциг (Германия).


Бележити ломчани
АЛЕКСАНДЪР РАЙЧЕВ

Изтъкнат български композитор, роден в Лом, принадлежи към изключително даровита фамилия, брат е на композитора Виктор Райчев (автор на популярната оперета “Младостта на Маестрото”) и на Ромео Райчев - диригент в Стара Загора и с принос за най-добрите години на Русенската опера. Александър Райчев получава музикалното си образование в Българската държавна консерватория като ученик по композиция на Панчо Владигеров. Отличава се с активна творческа дейност и бързо си извоюва място сред българските музикални дейци. А. Райчев се изявява като автор на голям брой произведения от почти всички жанрове. Написал е много симфонични творби: сонати, пиеси за пиано, две оратории, увертюра “Светли дни” за откриването на Мартенски музикални дни в 1967 г. в Русе, три симфонии, от които Симфония №2 “Новият Прометей” заема изключително място в симфоничното ни изкуство. Широка популярност получават балетът “Хайдушка песен”, симфонията-кантата “Той не умира”. Значително внимание Александър Райчев отделя и на песенния жанр: солови, хорови, забавни, детски песни. Между значителните му произведения са оперите “Мост”, ”Тревога” и “Хан Аспарух”, и оперетата за държавния музикален театър “Славеят на Орхидея”. За принос към развитието на българската национална култура Александър Райчев е награден с орден “Стара планина”.


Бележити ломчани
Академик ИВАН ДУРИДАНОВ

Роден е в с. Крива бара, Ломско. Изтъкнат български езиковед. Научната му дейност започва като асистент от 1951 г. в катедрата по общо и сравнително езикознание при Филологическия факултет на Софийския университет. От 1962 г. е редовен професор, защитава докторска дисертация през 1976 г. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1981 г., а през 1995 г. Иван Дуриданов е избран за академик. Научното дело и книжовното му наследство се състои от 8 издадени книги и монографии и над 300 научни статии, рецензии, публикувани у нас и в чужбина-Германия, Русия, Полша, Чехия, Румъния, Белгия, Сърбия, Унгария, Швеция и Швейцария. С Лом е свързана първата монография по топонимия и пръв значителен научен труд на Иван Дуриданов - “Местните названия от Ломско”, изд. на БАН,1952 г. Други негови книги са ценен принос в областта на индоевропейското, славянско, балканско и българско езикознание: “Езикът на траките”, “Тракийско-дакийски студии”, “Към проблема за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм”, ”Библиография на българската ономастика“, “Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор.” За преподавателската си дейност и научния принос към езикознанието е награден с орден “Кирил и Методий”- І степен. По случай 80-годишнината му е удостоен със званието “Почетен гражданин на Лом”.


Бележити ломчани
Проф. д-р СИМЕОН ДАМЯНОВ (1927-1986)

Роден е в село Сталийска махала, Ломско. Започва своя изследователски път на учен-историк като педагог и директор на ломската гимназия “Найден Геров”/1959-1961/. Специализира в Нант, Франция и по-нататъшните му научни изследвания са посветени на нейната история и влиянието й на Балканите. Чете лекции във ВТУ “Св.св.Кирил и Методий”. Работи като ръководител секция в Института по Балканистика при БАН, а в последните години от живота си е директор на Националния исторически музей-София. Автор е на редица ценни научни трудове: “Ломският край през Възраждането” /1967г./, “Франция и българската национална революция” /1968 г./ , “Българо-френски икономически отношения ХІХ и нач.ХХв., ”Великата френска революция 1789-1799“, “Френската политика на Балканите 1878-1953” /1977 г./, “България във френската политика /“1985 г./ Един от редакторите на “Сто години културен живот в град Лом юбилеен сборник”/1961 г./


Бележити ломчани
Д-Р ХЕРНАНИ ЦИБРАНСКИ (1931-2006)

Роден е на 9 май 1931 г. в гр. Нанси, Франция, в семейството на зъболекари.Въэпитаник е на ломската гимназия ПГ „Найден Геров”, а висшето си образование завършва в Медицинска академия – София, специалност „хирургична стоматология”. Установява се в Лом и работи в стоматологичната клиника, на която заема длъжността главен лекар. Д-р Хернани Цибрански посвещава четири десетилетия на борба за здравето на хората и успоредно с професионалните си задължения развива обществена и културна дейност. Творческото горене на д-р Цибрански, възрожденският му дух и всеотдайност му отреждат заслужено място на личност със знаково присъствие в културния летопис не само на Лом, но и в национален мащаб. Хернани Цибрански е един от малцината ломчани, включени в енциклопедия „България”, том 7, и в сборника „Кой кой е в България” (1988). Председател на НЧ „Посотянство”, преподавател в Детската музикална школа, художествен ръководител и диригент на Ломския оперетен театър, осъществил 30 постановки на прочути заглавия от оперетната класика. Хернани Цибрански е известен като Маестрото със заболекарските клещи. За половинвековната си творческа дейност д-р Хернани Цибрански е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий”, ”Заслужил деятел на културата”, носител е на златни медали и лауреат на републиканските фестивали на художествената самодейност. Почетен гражданин на гр. Лом.


Бележити ломчани
ЕМИЛ АНДРЕЕВ

Роден в Лом през 1956 г. Завършил английска филология във Велико Търновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, журналист - гл. редактор на в. “Ломски вестник” и във в-к “Стършел”, като преводач и преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Емил Андреев става известен с книгите си “Ломски разкази” (1996), сборниците “Късен сецесион” (1998), ”Островът на пияниците” (1999). Автор е на пиесите “Иманяри”, ”Бебето”, а комедията “Да убиеш премиер” е поставена на сцената на Сатиричния театър, София. През 2005 г. ”Стъклената река” е обявен за най-добър български роман и заслужил наградата на читателите и на журито. На успех сред читателите и литературната критика се радва и вторият му роман “Проклятието на жабата” , излязъл в края на 2006 г. Пиесата “Чудото с огнената вода” е своеобразно продължение на “Да убиеш премиер”. Критиката го нарича опиянител-разказвач. Сравняват го в с Йордан Радичков, заради начина, по който са подредени неговите истории. Творби на Емил Андреев са превеждани на английски, полски и сръбски езици. Емил Андреев е носител на почетния знак на Лом –“Кръстьо Пишурка”- І степен.


Страницата е създадена на: 28.12.2008
Актуализирана на: 18.01.2010
Валидност на съдържанието: 31.12.2009